Невропластичността е способността на мозъка да променя собствения си строеж и функции чрез мисъл и движение
Защо логопедичната терапия и различните обучения са ефективни и постигат резултати при деца и възрастни с различни увреждания? Заради способността на мозъка да се променя, да образува нови невронни мрежи и да изгражда нови способности. Науката е доказала, че определено умение може да бъде развито или възстановено чрез изграждането на нови нервни пътища в различни части на мозъка и така да се намалят пораженията и да се подобри работата на мозъчната кора.
Невропластичността е способността на мозъка да образува нови връзки, да се променя и да изгражда нови способности. Терминът става популярен след 60-те години на 20 век, когато изследвания показват, че много аспекти на мозъка могат да бъдат променени дори в зряла възраст. Тази концепция противоречи на предишния научен консенсус, че мозъкът се развива по време на критичен период в ранна детска възраст и след това остава относително непроменен. Тук трябва да отбележим, че развитието е най-бурно в периода до 3-годишна възраст и този период на активно учене в никакъв случай не бива да бъде пропускан. Но поведението, стимулите от външната среда, мисълта и емоциите могат също да бъдат причина за мозъчни промени. Това има значителни последици за възстановяването от увреждане на мозъка чрез неговото реорганизиране и реструктуриране.
Един от основните принципи на невропластиката се основава на идеята, че индивидуалните синаптични връзки между невроните постоянно се разпадат или пресъздават в зависимост от активността на клетките, които ги изграждат. Теорията на Хебби гласи: „Невроните, които се възбуждат едновременно, се свързват помежду си!“ / „Невроните, които не са в синхрон, не се свързват!“. Ако два близки неврона често предизвикват импулси едновременно, техните функционални свойства могат да се сближат. Обратно, невроните, които не се задействат редовно едновременно, могат по-рядко да се сближат функционално.
Мисленето, ученето и физическата активност могат да “включват” и “изключват” гените, като по този начин променят анатомията на мозъка и поведението ни.
Мозъкът може да променя собствения си строеж и функции чрез мисъл и действие. Това е най-важната промяна в представата ни за мозъка и начина на действие на основната му съставна част – неврона. Кинезиологията например борави с богат набор от упражнения за синхронизиране на работата на мозъчните полукълба и развиване на различни умения чрез двигателни упражнения и стимулиране на различни точки по тялото.
Физическа активност
Редовните физически упражнения носят значителна полза за процеса по невропластичност, като увеличават притока на кръв в мозъка, подпомагат развитието на невроните и увеличават производството на съединения с неврозащитни свойства. Затова се и препоръчва изграждането на навици в тази посока да започне още от детските години.
Активно използване на мозъка
Най-общо това означава да използваме и развиваме възможностите на мозъка за разрешаване на различни казуси, генериране на креативни идеи и подобряване на ефективността в регулярните дейности, които извършваме. Това най-често се случва в ситуация на конкуренция с други хора, при която се ражда състезание по намиране на най-добрите решения и максимално усъвършенстване на собствените знания и умения.
Учене на нови неща
Когато човек се стреми да придобие нови и непознати досега за него знания и умения, мозъкът му прави стъпки към реализиране на трайна положителна промяна, която описваме с термина „невропластичност“.
Тоест, чрез целенасочени упражнения могат да бъдат подобрени внианието – способността за запазване на концентрация, слушане и разбиране на поднасяната информация, паметта – способността да приемаме и съхраняваме новата информация, както и умението за обработване на постъпващата в мозъка информация и разбирането на нейния смисъл и значение, логическото и последователно мислене – възможността на мозъка да организира редовно приеманата информация в точно определен ред.
В статията са използвани материали от neuro-therapy.eu
Сн. pixabay.com
