Мозъкът съдържа много системи, които се занимават с познанието, като социално мислене, решаване на проблеми и интегриране на паметта. Когнитивните ни способности са резултат от комбинацията от работата на всички тези специализирани системи.
Езикът е само една част от много по-голям пъзел. Сам по себе си обаче, езикът е една от най-сложните знакови системи, изискваща участието на редица мозъчни структури, като възприятия, памет, кодиране и декодиране на информация, пространствена ориентация, способност за планиране.
Мисленето не е пряко свързано с езика, тоест ние можем да редим пъзел без да използваме т.нар. си „вътрешен глас“, но за да можем да изразим идеите си, ни е нужна знаковата система на езика. При нагледно-образното мислене нямаме нужда от вътрешния глас, но с развиването на вербалното мислене стигаме до логическото, тоест до способността за разбиране на взаимовръзки, идеи и решаване на проблеми.
Мисленето е активен процес на отразяване на обективната действителност под формата на представи, понятия, съждения, умозаключения. То е част от съзнанието, от целия процес на отразяване на действителността от страна на мозъка, или как информацията, която получаваме от света, се преработва, категоризира и превръща в понятия.
Лера Бородитски посочва в статия (www.jstor.org/stable/26002395), че изследвания показват, че промяната в начина, по който човек говори, води до изменения и в начина, по който мисли. Научаването на нови думи за цветове например преустройва способността на хората да различават цветове. Преподаването на нов начин на мислене за времето пък предоставя на хората различна времева перспектива. Друга алтернатива, чрез която да разберем какво се случва, е изучаването на владеещите два езика. Проучванията показват, че билингвите изменят светогледа си спрямо езика, който говорят. Две открития, публикувани през 2010, демонстрират, че дори нещо толкова фундаментално като харесването или нехаресването на хора се основава на езика, на който е бил зададен въпроса. Това означава, че категориите и различията, съществуващи в определени езици, се намесват в когнитивното ни съществуване доста активно. Нещото, което учените през цялото време досега са наричали „мисъл“, всъщност излиза, че е комбинация от лингвистични и нелингвистични процеси. В резултат може би не съществува „мислене“ при възрастните хора, в което езикът не участва, казва Бородитски.
