Типичното дете обикновено казва 1-2 думи на възраст 1 г.; на 18 месеца знае около 20 думи; на 2 г. прави изречения от 2-4 думи; на 2-3 г. възраст комбинира съществителни имена и глаголи и речникът му наброява няколкостотин думи; на 4-5 годишна възраст може да разкаже история. Ако се включат и етапите на предвербалното развитие (преди появата на първите думи), този процес може да се опише в следната последователност: плач – тръшкане – поглед – мимики – жест – звук – вокализации – срички – думи – фрази – изречения.
Много индивиди с разстройство от аутистичния спектър имат езикови дефицити, които могат да варират: от пълна липса на реч; ехолалична реч; до използването на помпозен и сложен език. Винаги обаче използването на речта за социална комуникация е нарушено по някакъв начин. Особено характерна е липсата на двупосочност (реципрочност) във взаимодействието и комуникацията.
Характерни са няколко модела на отклонение от речевото развитие при децата с аутизъм:
-
Отсъствие на реч. Речта не се появява въобще.
-
Регрес в езиковото развитие. След известен период на „нормално” развитие на речта (до около 2 г. възраст) уменията на детето търпят регрес (постепенно неговите вербални изяви се връщат към по-ранни нива на развитие). Регресът в езиковото развитие може да бъде важен диагностичен критерий за аутизма, при условие че се изключат причини за регреса като мозъчен тумор, нараняване на главата и други медицински основания.
-
Изоставане в езиковото развитие. При синдром на Аспергер не се наблюдава изоставане в езиковото развитие. При останалите разстройства от аутистичния спектър такова изоставане може да е налице или също да липсва. Според Гало този критерий ясно разграничава синдрома на Аспергер от останалите аутистични разстройства.
-
Ограничено разбиране на речта. Понякога, дори и след като детето с аутизъм е "проговорило", разбирането на речта е силно ограничено и спонтанното натрупване на речников запас и обогатяването на сложността на използваните граматични структури не се случва спонтанно. Обикновено значително по-лесно се натрупва речников запас от съществителни имена: детето добре разбира названията на предметите и обектите от обкръжението, но глаголите са доста по-сложни понятия от съществителните имена. За хората с аутизъм може да се окаже трудно да разберат какво точно означава определен глагол, който обозначава сложно действие. Миенето на зъбите например всъщност е доста абстрактна и сложна дейност, която включва множество отделни последователни действия и за хората с аутизъм може да се окаже трудно да разберат това, точно както за всеки начинаещ шофьор е трудно да започне да кара кола, ако преди това с инструктора не са направили анализ на всички последователни стъпки, които трябва да се изпълнят. Дори когато значението на глаголите е усвоено, а дори и значението на предлозите е разбрано, някои деца с аутизъм могат да се затрудняват да разбират смисъла на цели изречения. Като илюстрация на последното твърдение мога да приведа пример с едно дете, което, въпреки че знае добре отделните думи (пантофи, шкаф, в), се затруднява да разбере значението на цялото изречение "Пантофите са в шкафа.", а ги търси упорито там, където стоят обичайно – до вратата. Въпреки обяснението, което получава ("пантофите са в шкафа"), въпреки че знае добре значението на отделните думи и разбира предлозите, не успява да ги намери.
-
Присъства реч, но е нарушено слуховото внимание.
-
Съществува несъответствие между рецептивната и експресивната реч (детето разбира относително речта на битово ниво, но почти липсва самостоятелна спонтанна реч).
-
Наличие на реч, но липса на умения да се поддържа разговор. За родителите понякога е трудно да разберат каква е разликата между поддържането на разговор и говоренето НА някого. Авторът дава пример с разговор между специалист и родител, който илюстрира достигането до сърцевината на проблема – истинското разбиране дали детето се държи като „малък професор” – говори по темата, която е интересна за него, без да отчита дали другите се интересуват от това.
-
Стереотипно, своеобразно използване на езика. Тези особености могат да се изразяват в говорене за себе си във второ или трето лице (ти, той/тя); ехолалия (която може да бъде отложена във времето или незабавна); повтаряне на фрази от телевизионни предавания, често без връзка с настоящия контекст, които да са разбираеми за околните; буквално разбиране и използване на езика. Питърс и Гилберг посочват пример с момиченце, което, когато види банани на масата, казва: "Мама е купила много банани. Мама е купила два килограма банани. Имаме много банани вкъщи. Бананите са жълти. Бананите идват от Еквадор. Бананите идват от Африка. Бананите идват от Куба.", а всъщност това, което иска да каже, е: "Може ли да си взема банан?". Хората с аутизъм асоциират определени думи и фрази със ситуации, без да влагат в думите, които използват, смисъла, който им приписват останалите.
-
Монотонен глас. Емоционалните преживявания се отразяват на тона на гласа и интонацията, но за хората с аутизъм това често не е така.
Някои от особеностите в езиковото развитие могат да бъдат характерни и при други нарушения на детското развитие. За адекватното разграничаване между аутизъм и езикови нарушения, нехарактерни за аутизъм, трябва да се отчете наличието на следните прояви на детето: то използва невербални средства за комуникация; играе разнообразни игри; общува емоционално; проявява интерес към разнообразни теми и дейности. Наличието на такова поведение на детето не е характерно при разстройство от аутистичния спектър.
Понякога първата дума на децата с аутизъм е необичайна, странна и това също може да бъде сигнал за проблем. Други специфични прояви, като например недиференцираният плач (когато трудно може да се интерпретира причината за плача), също могат да бъдат сигнал за аутистично разстройство.
Когато детето (или възрастният) с аутизъм използват ехолалични фрази, това често може да остави погрешно впечатление за разбиране. Възможно е обаче децата (и възрастните) с аутизъм да не разбират пълното значение на израза, който използват, или да влагат в него смисъл, който е различен от конвенционалния. Хората с аутизъм често имат нужда от повече помощ, за да разберат какво казваме, отколкото може да се предположи. Тази помощ може да се осигури чрез визуални опори (карти с нарисувани картинки или написани думи), които са полезни по два начина: 1) посланията към човека с аутизъм са по-разбираеми за него: помагат му да се ситуира в абстрактното време: кога, колко дълго ще се случва определена дейност; 2) помага на човека с аутизъм да се изрази – когато е налице визуална опора, той може да я използва и заедно с подаването на картата (визуалната опора), може да вербализира това, което иска.
Езикът, който използват хората с аутизъм, по-скоро служи, за да изразят нужда, желание, отколкото за да коментират някакво действие, поведение, изказване на друг човек, или да споделят чувства и мисли. Нарушена е комуникативната функция на речта. Едно дете с аутизъм, което вече е натрупало богат речников запас, е възможно да не използва думите, които знае, с комуникативна цел.
Възрастните хора с аутизъм, дори когато използват езика на относително добро ниво, имат трудности да разбират ирония, метафора, игра на думи. Липсата на въображение и трудността да разбират метарепрезентациите вероятно стоят в основата на тези трудности. Хората с аутизъм, дори и тези с добро ниво на функциониране, обикновено срещат трудности да осъзнаят, че реалността е представена от езика по символичен начин; затрудняват се да разберат, че езикът не винаги трябва да се възприема буквално, а може да представя реалност отвъд буквалното значение (каквито са иронията, лъжата, метафората). Освен във вербалната, налице са и особености в невербалната комуникация: те използват необичайна лицева, вокална и жестова експресия.
Начинът на овладяване на езика често е различен за хората с аутизъм: за много от тях овладяването на писмената форма на речта е по-лесно, отколкото овладяването на устната реч. Възможно е едно дете да се научи първо да чете, а след това да говори. Повечето хора с аутизъм, които са вербални, имат подобри писмени умения, отколкото устни. Темпъл Грандин споделя, че когато учи чужд език, това става основно чрез четене. Тя разказва, че трябва да види думата напечатана и да я преобразува в образ (картина), за да може да я запомни. Текст, написан на два езика, също е подходящ за нея начин да овладее нов език, а също и гледането на филм на родния й език (английски), но със субтитри на чужд език – така асоциира субтитрите с картините от филма. Според нея тази особеност обяснява защо толкова много деца с аутизъм използват фрази от телевизионни предавания и детски филми по адекватен начин в реални ситуации – това отразява типичния начин на учене на детето с аутизъм. Писменият език много често остава по-лесен начин за комуникация дори и след като се овладее устната реч. Много по-лесно се описват емоциите в писмена, отколкото в устна форма.
Текстът е откъс от лекция на доц. Анета Атанасова, доктор по психология и магистър по детска и клинична психология, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”
сн. unsplash.com
