Още в детската градина детето има проблем с организацията, самостоятелното обличане, произнасянето на някои по-сложни думи и рисуването, изпада в нервни пристъпи или не се вписва добре в групова работа или игра. Тези симптоми обаче в повечето случаи остават незабелязани. Учителите възприемат детето като капризно и лошо възпитано, а родителите смятат, че тези проблеми са нормални за възрастта.
В училище обаче детето не успява да се справя със скоростта на останалите, докато се стигне до момента, в който остава изолирано от класа и груповите занимания, няма приятели, нервните прояви стават все по-чести, а изоставането с учебния материал – все по-осезаемо.
За жалост, дори типични за дислексията затруднения често остават незабелязани от учителите и в повечето случаи родителите са тези, които започват да търсят къде е проблемът – защото детето е умно и не разбират защо не успява да се справя в училище. Ако не се вземат мерки, децата започват да губят мотивацията си за учене и голяма част от тях не успяват да реализират потенциала си да станат успешни хора.
Дислексията се диагностицира се от логопед чрез поредица от специализирани тестове. Най-добре е диагностиката да се извърши от екип, включващ детски психиатър, психолог и логопед.
Какво е дислексия
Дислексията не е болест или увреждане, а сензорно нарушение, което засяга близо 10% от населението на света. Това е нарушение на способността за учене, свързано с процесите на преработка на информацията, което ограничава придобиването и развитието на грамотността и води до несъответствие между очакваните за възрастта и реалните постижения в училище.
Дислексията не е резултат от лошо обучение или възпитание, нито е в резултат на мързел, недостатъчно учене или нежелание за развитие.
Характерните трудности, които срещат децата с дислексия не се преодоляват с повече повторения на учебният материал – те имат нужда от различен подход в обучението си базиран на техните силни страни.
Дефицит на вниманието
Проявява се в затруднения за отделяне на главното от второстепенното, неспокойствие, неорганизираност, импулсивност. До голяма степен този проблем се дължи на това, че децата с дислексия възприемат цялостна картина на обкръжаващата ги действителност, без да могат да откроят детайлите.
Паметовите нарушения при децата с дислексия засягат най-вече краткосрочната и работната памет, особено по отношение на зрително-пространствената информация. Това е свързано с трудностите при използването на „вътрешната реч“.
Зрително разпознаване
Много от децата с дислексия виждат по различен начин, възприемат обектите в цялост, многоизмерно, без да могат да отличат отделните характерни белези. В резултат на това се наблюдават трудности в различаването на букви, близки по графично изображение (о-а; и-у; б-д; п-т; и-ш; ъ-ч др.).
Тези трудности се проявяват и със зрително-моторни дефицити, което се изразява в несъответствия при рисуване – като големина, разположение, опростяване на обектите, както и в трудно запаметяване на правилната позиция на буквите. Характерни са още правописни грешки в къси, прости думи и затруднения при правилно разпознаване на цели думи.
Слухово разпознаване
Това са нарушения на способността за различаване на сходни по звучене звукове и думи (д-т, в-ф, к-г, б-п, боб – поп, дом – том, вея – фея).
При този тип нарушения са налице затруднения в прекодирането на зрителните символи в акустични, тоест не е възможно свързването на думата със смисловата й страна.
Характерни са още трудности при анализа и синтеза – разграничаване на корена, объркване при представки и наставки.
Ориентация
Тези нарушения засягат способностите за зрително-пространствена ориентация, времева ориентация и възприемане на ритмична последователност. Трудно се възприемат и оценяват пространствените измерения на предметите: форма, големина и разположение в пространството. Тези нарушения влияят на разбирането и употребата на понятия, обозначаващи пространствени отношения, посоки, ляво/дясна ориентация, особено важни по отношение на развитието на математическите умения и мислене.
По отношение на писмената форма на речта и езиковото функциониране нарушенията най-вече са свързани с:
- определяне на последователността на изписване на буквите в думите;
- правилно възприемане и употреба на предлози и глаголни времена;
- логико-граматични структури (изречения, последователност на текстове);
- объркване при изписването на представки и наставки.
Логично е кратките думи да са по-лесни от дългите, конкретните от абстрактните, познатите от непознатите, като грешките зависят и от сричковата сложност на думите. По правило префиксите и суфиксите са значително по-трудни за осмисляне от коренната морфема.
Ритмовите нарушения засягат способностите за възприемане, продуциране и програмиране. Съответно човек има затруднения при възприемането на мелодии, темп и тактови комбинации. Нарушеното възприятие на ритмови структури води до грешки в използването на интонацията и ударенията при говор.
Социални умения
Тези поведенчески нарушения засягат се уменията в три основни области:
- умение за преценка за настроенията и начина на мислене на другите;
- приспособяване към атмосферата в определена социална ситуация;
- избор на приемливо поведение.
Дислексичните деца често проявяват липса на такт и деликатност. Те могат да споделят много лична информация със случайни събеседници или да не знаят как да установят близък контакт. Поради тази причина те трудно създават и поддържат приятелства и често са изолирани от връстниците си.
Прояви
В предучилищна възраст
Крайности при етапите на развитие: при някои деца с дислексия може да се наблюдава изпреварващо развитие, а при други - закъснение (при пълзенето, прохождането, проговарянето...).
Кратък или отсъстващ период на пълзене.
Закъснение в развитието на речта, затруднения при формирането на изречения и правилното произнасяне на думите.
Трудности при многосрични думи.
Обща несръчност и некоординираност: трудности при връзване на връзки, обличане, самостоятелно хранене, трудности при хвърляне, удряне и хващане на топка, хващане на молива по необичаен начин.
Трудности при посочване на ляво-дясно, нагоре-надолу, преди-после и други думи които показват посока и време, трудности при запомняне на реда на дните на седмицата и месеците.
Трудности при изпълняване на дейности с фонологично разбиране.
Разменя местата на буквите и числата (напр. 15 вместо 51) и обърква сходните звуци (напр. ш ,ч).
Трудности при научаване на стихчета и имена.
Чува неща, които не са казани или са останали незабелязани от другите. Лесно се разсейва от шумове.
В начална училищна възраст
- Четене: трудно разпознаване на самостоятелни думи; трудности при четене на глас (бавно четене, не използва точки); умора след бързо четене; по-добро разбиране при слушане, отколкото при четене; заместване на думи и букви със зрително сходни; заместване на думи с други със сходно значение; изпускане, прибавяне или сменяне на малки думи; трудности при възприемане на думи, които не може да си представи зрително; оплаквания от световъртеж, главоболие или болки в корема по време на четене; оплаквания от несъществуващи движения на буквите, по време на четене, писане или преписване.
- Правопис: заместване на зрително сходни букви; неправилно писане на обикновени думи; грешки при преписване; знаци на несигурност при писане (изтривания, корекции).
- Писане: неправилен начин, по който детето държи молива; трябват много упражнения, за да може да пише правилно една дума; бавно, изморително писане; грешно начало и край на буквите; трудности при писане на един ред; разстоянието между думите може да е много голямо, много малко или понякога изобщо не съществува.
- Писмено изразяване: много кратки изречения; неправилно използване на точки и други знаци; нужда от повече време от обичайното за написване на едно изречение или писмена работа; неразбираем текст.
- Математика: трудности при пресмятане с преминаване през десетица; трудности при чертане на схеми по геометрия; трудности при използване на умножение и/или деление; трудности при използване на части от цялото; за да реши математическите задачи (дори и най-лесните), използва пръстите си; може да брои последователно, но се затруднява да преброи конкретни обекти и да оперира с пари; може да решава аритметични задачи, но словесните го затрудняват.
- Организация на времето: затруднения при използване на часовник; трудности при запомняне на месеци и дати; проблеми при организацията на времето, за да завърши една дейност; трудности при запомняне на ред и час на училищната програма.
- Организация на простанството: продължава да обърква ляво и дясно; лоша пространствена ориентация; има трудности при организация на обектите в стаята си.
- Други дейности: затруднения при вързане на връзки на обувките; затруднения при обличане/събличане; трудности при писане на големи букви; често падане, блъскане в предмети; чудесна дългосрочна памет по отношение на лични преживявания, места и лица и обратно - слаба памет за факти и случки, които не са лично преживени; мисленето е главно чрез образи, картини и чувства, без звукове и думи (слаба вътрешна реч).
В средна училищна възраст
- Четенето продължава да е неточно.
- Продължава да прави грешки при правопис.
- Трябва да му повторят както телефоните номера, така и някакви инструкции, за да може да ги запомни.
- Има трудности при произнасяне на дълги и сложни думи.
- Обърква местоположения и дати.
- Има лоша самоувереност и самооценка.
- Детето има добри, но и лоши дни.
Разминаването между възможности и реални постижения е основен критерий при разпознаване на дислексия. Детето с дислексия е будно, с интелигентност над средната, устно се изразява по-успешно, но не се справя с четенето, писането и правописа в училище. Важно е на ранен етап да се разграничат специфичните нарушения на способността за учене от нормалните проблеми с училищната успеваемост, за да се разработи подходяща за конкретните затруднения програма за справяне с проблема.
Текстът е публикуван първо в streetwatch.bg, по материали от logopedia.bg, sopbg.org
сн. pixabay.com
